над (предл.) - ѕвезда (имн.)

Таа е гломазна и дебела и не може да ги стигне.
„МАРГИНА бр. 37“ (1997)
Грета и Дики трчаат држејќи се за рака. Бети трча по нив.
„МАРГИНА бр. 37“ (1997)
Направив убаво огниште: со синџир, со полица, со чингели, со тланик, дигнав висок оџак и утринум гледав со чадот нагоре како шетаат и моето тело и моето дивно име: ниско под земјата – високо над ѕвездите.
„Ненасловена“ од Анте Поповски (1988)
И - се разбудиле - на еден зглавник... Огне, надлактен над Ѕвезда ѝ го кажува сонот .
„Молика пелистерска“ од Бистрица Миркуловска (2014)