отвара (гл.) - и (сврз.)

Времето пак тргна. Просторот почна да се отвара и да постои како кога во пролет се отвара цвет.
„Балканска книга на умрените“ од Мето Јовановски (1992)
Во близина здогледува телефонска говорница.
„МАРГИНА бр. 37“ (1997)
НОЌ Бети гледа како таксито заминува.
„МАРГИНА бр. 37“ (1997)